Постинг
01.01.2011 01:09 -
Последната новогодишна грешка
Честита Нова Година на всички!
Мислех си да пиша преди два часа, когато настроението беше празнично, но познавайки традицията в семейството, знаех, че ще е прибързано да пиша нещо положително, защото до края на вечерта има безкрайно много възможности нещата да се разбият на пух, прах и сълзи.
Както и стана. Но без сълзите.
Някак, когато години наред си свикнал по празниците да има обидени и сърдити, в един момент преставаш да се изненадваш и да плачеш. Не, няма нищо ново в чувството на вина и безизходица, което изпитвам. Никога няма да има нещо ново. Може би ако някой ден посрещна Нова Година без тежестта в гърдите си, тогава ще се разплача отново, както преди години- от изненада, че можеш да посрещнеш празника щастлив.
За някои си е просто традиция- ей така, да започнеш от дъното и да се изкачваш нагоре. Така поне знаеш, че по-лошо няма как да стане и новата година няма как да те изненада с неприятни неща, защото от там си тръгнал. Като се замисля, концепцията си я бива. Само където нещо вътре в мен крещи обратното и се бори да излезе под формата на нещо недотам новогодишно и недотам в унисон с празничната заря. Но това нещо все още не е измислило начин да излезе от омагьосания кръг.
Всъщност, омагьосан кръг няма- има победени и такива, които са твърде горди, за да си признаят, че са победени. Проблемът е когато едната страна се откаже да води битката- тогава другата страна или се замисля как да реши проблема, или, както в нашия случай, се затваря към останалите хора с мисълта че те са негови врагове. А да играеш на стражари и апаши по нова година в семейна среда си е опасна ситауция. Рискуваш някой ден апашите просто да не се появят. И това вече се води новогодишното ми обещание- да престана да бъда апашът, който завършва празничната вечер в затвора на собственото си безсилие, заловен от стражар, който не вижда разликата между семейство и собственост.
И така, честита нова 2011 година. Ще е интересна, както предишните, ще е трудна, както предишните, ще е наситена с емоции, както предишните. И единственото, което няма да е същото, ще сме самите ние- уморени от правене на едни и същи компромиси, от воденето на едни и същи битки с едни и същи съперници. Новата година ще има нови дилеми, а старите или ще се разрешат, или ще изчезнат от живота ни под формата на последната ни новогодишна грешка.
За много години.
Мислех си да пиша преди два часа, когато настроението беше празнично, но познавайки традицията в семейството, знаех, че ще е прибързано да пиша нещо положително, защото до края на вечерта има безкрайно много възможности нещата да се разбият на пух, прах и сълзи.
Както и стана. Но без сълзите.
Някак, когато години наред си свикнал по празниците да има обидени и сърдити, в един момент преставаш да се изненадваш и да плачеш. Не, няма нищо ново в чувството на вина и безизходица, което изпитвам. Никога няма да има нещо ново. Може би ако някой ден посрещна Нова Година без тежестта в гърдите си, тогава ще се разплача отново, както преди години- от изненада, че можеш да посрещнеш празника щастлив.
За някои си е просто традиция- ей така, да започнеш от дъното и да се изкачваш нагоре. Така поне знаеш, че по-лошо няма как да стане и новата година няма как да те изненада с неприятни неща, защото от там си тръгнал. Като се замисля, концепцията си я бива. Само където нещо вътре в мен крещи обратното и се бори да излезе под формата на нещо недотам новогодишно и недотам в унисон с празничната заря. Но това нещо все още не е измислило начин да излезе от омагьосания кръг.
Всъщност, омагьосан кръг няма- има победени и такива, които са твърде горди, за да си признаят, че са победени. Проблемът е когато едната страна се откаже да води битката- тогава другата страна или се замисля как да реши проблема, или, както в нашия случай, се затваря към останалите хора с мисълта че те са негови врагове. А да играеш на стражари и апаши по нова година в семейна среда си е опасна ситауция. Рискуваш някой ден апашите просто да не се появят. И това вече се води новогодишното ми обещание- да престана да бъда апашът, който завършва празничната вечер в затвора на собственото си безсилие, заловен от стражар, който не вижда разликата между семейство и собственост.
И така, честита нова 2011 година. Ще е интересна, както предишните, ще е трудна, както предишните, ще е наситена с емоции, както предишните. И единственото, което няма да е същото, ще сме самите ние- уморени от правене на едни и същи компромиси, от воденето на едни и същи битки с едни и същи съперници. Новата година ще има нови дилеми, а старите или ще се разрешат, или ще изчезнат от живота ни под формата на последната ни новогодишна грешка.
За много години.
Как ми се дощя да те прегърна и да ти кажа, че сълзите, които предизвика в очите ми, са желанието да можеш да бъдеш щастлива. Защото си ми близка и държа да прочета някой ден от теб, че след всичко това, най-сетне си успяла да бъдеш!
Честита нова година, миличка! Здрава да си, другото само ще дойде! Прегръщам те!
http://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw
цитирайЧестита нова година, миличка! Здрава да си, другото само ще дойде! Прегръщам те!
http://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw
Прекрасна песен...
За жалост обаче щастието невинаги зависи от нас, не е въпрос на настройка и е извън контрола ни. This is life :)
Прегръщам те и аз и ти пожелавам една светла и истинска 2011!
цитирайЗа жалост обаче щастието невинаги зависи от нас, не е въпрос на настройка и е извън контрола ни. This is life :)
Прегръщам те и аз и ти пожелавам една светла и истинска 2011!
Никога не е късно да си върнеш самоуважението.
Желая ти успех!
цитирайЖелая ти успех!
И благодаря- самоуважението е относително понятие :))
цитирайАбе ей....почвам да се ядосвам! Искам да чуя нещо положително от теб. И аз само се вайкам ама това е защото не мога да понеса дори пет минути скука в тоя живот, който тече така бързо. Трябва накрая винаги да е весело! Ако не ти е весело - явно няма кой да те развесели. УСМИВКИ УСМИВКИ И ПАК УСМИВКИ. това е моята рецепта.
цитирайтъгата е най-голямата ми муза :))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 184