R.E.M.- Losing my religion 
Един нов прочит на един атеист в света на илюзиите

Когато не знаеш как да започнеш, започни с песен- така началото и краят ще са ясни, а по средата можеш да сложиш само думите, които имат значение. Днес аз не знаех как да започна, но РЕМ знаеха вместо мен. В крайна сметка и те като мен са изгубили вярата си в нещо.


Oh, life is bigger
It"s bigger than you

Мислиш си, че всичко случващо се около теб се случва заради теб- за да ти повлияе, подразни, разсмее... Всеки човек, който срещаш по пътя си прави всичко на пук на теб, заради теб или съгласно с теб. А светът на хората е голям и на никого не му пука толкова, колкото си мислиш. Никой не би вложил енергията да те дразни поради простата причина, че си имат по-смислени занимания. Животът е по-голям от теб, а мислите на хората около теб са твърде ограничени, за да те поставят в центъра си.

And you are not me 
The legths that I will go to

Но ти не разбираш и мислиш, че не съм на твоя страна. Мислиш, че бидейки несъгласна с теб и не вярвайки на враговете, които виждаш в напълно непознати, аз не съм на твоя страна и не те подкрепям.
Ти не си мен, ти не виждаш разстоянията, които бих преминала, за да те накарам да спреш да се самоизмъэчваш, да спреш да вярваш, че те всички са твои врагове. Ти не си мен, ти не виждаш колко пъти съм действала против собствената си воля, за да те подкрепя в имагинерните битки с измислени черни рицари на бълнуваната арена на подозренията ти. Ти не си мен, ти не виждаш колко пъти предавам себе си, за да бъда твоя оръженосец в измислените походи срещу човечеството.

The distance in your eyes

Но ти не разбираш и се отдалечаваш, обидена и наранена от лошия свят и от липсата на подкрепа от моя страна. И дистанциите, които аз изминах, за да бъда до теб, сега ти изминаваш в опит да се отдалечиш от мен- неразбрала, непроумяла и обидена.

Oh, I"ve said too much, I"ve said it up

И аз опитвам да те спра, разказвайки ти всичко това, говорейки за всичко и давайки доказателства за всяка моя мисъл и всяко мое намерение. Но казах твърде много, казах неща, които ти не можеш да преглътнеш. Говорих дълго, твърде дълго и нараних онази въображаема арена, на която побеждаваш черните си рицари.

That"s me in the corner
That"s me in the spotlight
Losing my religion

И сега съм свита в ъгъла, презряна и отхвърлена от наранената ти душа. И в същото време съм в центъра на светлините, поставена на подсъдимия стол и подложена на кръстосан разпит, в който да защитавам вярванията си и мнението си за света. А ти винаги си била добра в убеждаването, ти винаги си била адвокатът на онази рицарска арена. И аз губя своята защита, и адвокатът на здравия ми разум отстъпва пред реториката на дълбоките ти илюзорни убеждения. Това съм аз- подсъдимата, която губи делото си.

Trying to keep up with you
And I don"t know if I can do it

И аз опитвам да се състезавам с убежденията на въображението ти, опитвам да противостоя на стената от вярвания в големия лош свят и безбройните врагове, опитвам да формирам настъпление с реалността, рационалността и трезвото мислене. Опитвам. Но не знам дали ще успея, не знам дали имам капацитета да противостоя на нещо, което не мога да достигнал Нереалното като недостижимо е и непобедимо. Най-страшният враг е този, когото не виждаш. Аз опитвам да видя арената с черните рицари, но не мога и не знам дали ще се справя в тази битка.

Oh, no, I"ve said too much.
I haven"t said enough.

Говорих твърде много, а не казах най-важното- това, което би те убедило да отстъпиш. Говорих за толкова много неща, но така и не успях да уцеля онази вълшебна думичка, която да те накара да видиш през стените на своята арена. Не говорих достатъчно, не казах достатъчно за да стигна до теб, звънът на мечовете на твоите черни рицари заглуши всяка моя дума. Думите не бяха достатъчни. Думите ми бяха толкова малко в сравнение с реките от речи, които ти изля върху мен в опит да ме убедиш в черните рицари.

I thought that Io heard you laughing
I thoughing that I heard you sing
I thinkI thought I saw you try

И все пак в една минута, стотна от секундата, в един миг на блажена заблуда аз си мислех, че ще разбереш, мислех си че се усмихваш с доверие. Там, в арената на собствените ми заблуди, аз си помислих че мислех че те видях да опитваш да ме чуеш. Наистина го вярвах, за един миг....

Every whisper of every waking hour
I"m choosing my confessions

И ето сега, изгубила делото, аз вече не говоря. Всяка минута и всяко изречение са добре премерена лъжа, целяща да не ме изхвърлиш от света си и да вярваш че аз вярвам в твоите черни рицари. И само в тихия шепот в тишината, когато те няма, аз давам признанията си на празната стая, далеч от ушите ти. 


Trying to keep an eye on you
Like a hurt, lost and blinded fool

И всичко това, само и само да бъда до теб, да те пазя и да те закрилям като една глупачка. Когато всичко в мен крещи да избягам, аз оставам- наранена, изгубена между твоито убеждения и тихият зов на реалността. Заслепена от верността си към теб и твоите рицари, аз оставам и те пазя.

Oh, no, I"ve said too much
I said it up

О, не- аз казах твърде много на подсъдимия стол и не знам защо продължавам да говоря в тишината на празната стая. Някак реалността в мен, колкото и слаба и отхвърлена да е, все още е жива и все още иска да бъде част от света ти. Една надежда още скимти в мен като пребито куче, надявайки се един ден да видиш болката и, че не е приета.

Consider this
Consider this
The hint of the century

Consider this
the slip that brought me
to my knees failed

Но моля те, върни се веднъж в празната стая докато аз шепна на стените тихите признания за реалността. Моля те, върни се виднъж когато истината в мен говори, безстрашна пред възможността да те загубя. Моля те, помисли над шепота ми - това е най-силният шепот в историята на намеците. Чуй, чуй поне веднъж. Защото този шепот на истината е единственото доказателство, че все още вярвам в реалността и не бягам от черните ти рицари.

Това е признанието, което ме свали на колене и ме направи провал в твоите очи. А аз се провалих, защото ти чу и не разбра. Защото ти се върна в тихата стая и не видя истината. Ти просто чу мен- несъгласна и невярваща в твоите врагове. Аз се провалих и сега съм на колене пред провала на истината. Сега съм на колене пред теб и твоите илюзии.

What if all these fantasies
come flailing around

Ето че твоята арена ме поглъща и аз все повече губя границата между измислените врагове и реалността. Може би те са истински в крайна сметка- та ти вярваш в тях толкова дълбоко и искрено. Та те успяват да те наранят до степен никоя реалност не може. Какво ще се случи ако са истински? Ти може би успя да ме убедиш, ти може би успя да ме изправиш в своята арена да се бия срещу някой черен рицар.... Тези фантазии са около мен, звънът на мечовете е оглушителен в главата ми...

I thought that I heard you laughing
I thought that I heard you sing
I think I thought I saw you try

But that was just a dream
that was just a dream

(...)

Try, cry, why try?
That was just a dream

Някога мислех, че може би ще можеш да се промениш, че може би ще можеш да спреш да виждаш черни рицари в хората на улицата. Някога мислех, че опитваш. Но това е било просто една мечта, един сън на невъзможностите, една илюзия на надеждата. Защо ще опитваш? На теб ти харесва да водиш илюзорни битки в името на илюзорни добри каузи и да бъдеш илюзорния герой, който единствен разбира несправедливостите на света. И защо аз да опитвам да те променя след като опитът ми ще ме изхвърли от света ти, след като всяка дума ще ме отдалечава от теб. Защо да плача за теб, когато, ако знаеш че не съм на твоето мнение, ти ще ме хвърлиш на арената и ще ме превърнеш в новия си черен рицар? А и в крайна сметка, може би твоите черни рицари са по-истински от моята реалност.


Това съм аз, в ъгъла
това съм аз, в центъра на светлината
изгубила своята религия.

Това съм аз, в центъра- един черен рицар, маскиран като твоя приятелка. Засега. Докато не проговоря отново. Но това няма да се случи, защото аз изгубих в играта на истини. Аз изгубих своята реалност, своята вяра, своите истини. Аз изгубих, свита в ъгъла. 

Ти си тук? Толкова ли е зле?

Мда... тук съм... Останалото е реторика. А ако "зле" може да се измерва в звезди, то моето "зле" е цяла галактика. Но пък галактиките са красиви и те карат да мечтаеш за нови светове и блещукащи звезди... Галактиките раждат нови планети и приятяват горящи комети... не звучи чак толкова зле, а? :)

спомни си -,, което не ме убива, ме прави по-силен,,
Сърдечно!:)