Има хора, които заличават мостовете на човешките отношения зад себе си. Но зад тях няма светлини от пламъците, защото методите им на сриване са далеч по-бавни, рушащи самите устои на връзките им. Техните мостове са подринати от самите тях, още докато са стъпили отгоре им и често се сриват в реките на соствените си заблуди заедно с мостовете. 

Има хора, за които подозрението е втора кожа, които не вярват на извинения като "болен съм" когато някой не иска да ги види и които, веднъж решили, ще намерят дори в най-приятелски жест нещо непростимо обидно, унизително, предателско.

Има хора, за които светът не е непознат- той е пълен с хора, обединени от една обща цел- да ги дразнят. Тях, онези, които мислят че светът се върти около тях. 

Има хора за които всяка среща с приятел е обречена да се превърне в битка с враг. Приятелите са само илюзионна фаза преди да бъдат превърнати в най-страшни противници. 

Има хора, които са уморени от вечните си битки. Толкова уморени, че са сянка на собственото си аз. Те никога не се отказват да водят своите битки, само стават все по-уморени и по-уморени.

Докато престанат да съществуват, неоткрили истините, които търсят и които никога не са съществували, защото те задават грешните въпроси. Докато се слеят с безумията на собственото си въображение. 





И няма светлини зад мостовете изгорени

И пламъците са студени от гнева

И мислите от подозренията са смразени

Всяко чувство е зарито в  пепелта.

 

И персонажите не могат да са непознати

Те всички са врагът- безкрайно  вечен

Приятелство не разпозвават у сърцата

Приятелят във враг да стане е обречен.

 

И от победи над врага-несъществуващ  по-богати

Те имат плячка- хапки от омраза

и заличени са за бъдеще словата

след като битката последна се изказа.

 

И всички  са в хармония нечута

И подозрението е техният създател

Умората е вечната валута

А враговете- първият приятел

 

Безименни са те, а световете

в които те живеят са измама.

В абсурди им минават вековете,

а истината все така я няма.