Постинг
07.07.2010 20:02 -
За бебетата, самотните майки и историята без край
Да си представим една история...
История за едно 17-годишно момиче, което забременява случайно. За едно консервативно семейство, което вместо логичното решение "аборт", взема и налага на дъщеря си решението "сватба". За един брак, който е обречен, преди да е започнал. За края на този брак. За пълното отсъствие и непукизъм на един баща. За младата майка, която се отказва от образованието си в името на току що роденото си бебе. За следващите 20 години на мъки и тежест, без никаква подкрепа, без сигурна работа, с жертви и отрязани възможности. За 20 години самота и липса на личен живот, развитие и посока за тази самотна майка.
За една втора възможност, след тези 20 години, когато майчиният дълг вече е изпълнен, когато някогашното 17-годишно момиче може да оправи живота си, да започне на чисто, да си намери посока, може би да продължи образованието си, да намери сигурна работа, да създаде семейство с мъж, който не е уплашен от присъствието на дете, защото това дете вече е порастнало...
За решението на това някогашно 17-годишно момиче да има второ дете.
Отново с баща, който не го е грижа и няма да помага.
Отново без сигурна работа.
Отново без сигурно бъдеще и с цената на още 18-20 години мъки и тежест.
Да си представим тази история.
И да се запитаме- трябва ли една грешка да бъде правена два пъти? Когато си на 17 и ти е наложен брак, нещата изглеждат твърде мъгливи и неясни. Простено ти е, разбран си. Но когато си на 38 и поемаш по същия път, с ясното съзнание че ти предстои същото като първия път, то тогава... простено ли ти е? Разбран ли си?
Да си представим една история, която няма край, защото всеки път започва отначало....
История за едно 17-годишно момиче, което забременява случайно. За едно консервативно семейство, което вместо логичното решение "аборт", взема и налага на дъщеря си решението "сватба". За един брак, който е обречен, преди да е започнал. За края на този брак. За пълното отсъствие и непукизъм на един баща. За младата майка, която се отказва от образованието си в името на току що роденото си бебе. За следващите 20 години на мъки и тежест, без никаква подкрепа, без сигурна работа, с жертви и отрязани възможности. За 20 години самота и липса на личен живот, развитие и посока за тази самотна майка.
За една втора възможност, след тези 20 години, когато майчиният дълг вече е изпълнен, когато някогашното 17-годишно момиче може да оправи живота си, да започне на чисто, да си намери посока, може би да продължи образованието си, да намери сигурна работа, да създаде семейство с мъж, който не е уплашен от присъствието на дете, защото това дете вече е порастнало...
За решението на това някогашно 17-годишно момиче да има второ дете.
Отново с баща, който не го е грижа и няма да помага.
Отново без сигурна работа.
Отново без сигурно бъдеще и с цената на още 18-20 години мъки и тежест.
Да си представим тази история.
И да се запитаме- трябва ли една грешка да бъде правена два пъти? Когато си на 17 и ти е наложен брак, нещата изглеждат твърде мъгливи и неясни. Простено ти е, разбран си. Но когато си на 38 и поемаш по същия път, с ясното съзнание че ти предстои същото като първия път, то тогава... простено ли ти е? Разбран ли си?
Да си представим една история, която няма край, защото всеки път започва отначало....
Следващ постинг
Предишен постинг
Принципно би трябвало да се учим от грешките си ...и все пак ...
няма как да влезеш в обувките на никого ...да знаеш страховете му, спомените, самотата му...и всички дребни нещица, дори неосъзнати, които го мотивират...
цитирайняма как да влезеш в обувките на никого ...да знаеш страховете му, спомените, самотата му...и всички дребни нещица, дори неосъзнати, които го мотивират...
когато ни е наложена роля на странични наблюдатели, единственото, което можем да направим, е да си задаваме въпроси. Но си мисля, дори и да знаем мотивацията на хората, когато действията им засягат и други хора, някак нещата трябва да бъдат премислени... особено ако засегнатите още не са родени и нямат право на избор дали искат да живеят, както ще живеят....
цитирай"... и поемаш по същия път, с ясното съзнание че ти предстои същото като първия път..." - Защо ли го прави, нали? Трудно е за разбиране. Не е и нужно. Важните решения идват от сърцето.
цитирайв колко драми ни е вкарвало това сърце.....
цитирайЩе ти призная една тайна - колкото пъти сърцето е спечелило в борбата с разума, толкова пъти после съм му била благодарна, че се е обадило.
А и после за това, че съм го чула. Слушам него, винаги го слушам, когато трябва да взема някакво решение. И странното е, че се получава. Мога да се нарека, щастлив човек!
цитирайА и после за това, че съм го чула. Слушам него, винаги го слушам, когато трябва да взема някакво решение. И странното е, че се получава. Мога да се нарека, щастлив човек!
а помня в една песен се пееше "сърцето своята участ заслужава".....
цитирайТя ли е виновна , че има мъже безотговорни?
Тя ли е виновна , че пак е повярвала!
Аз бих издърпала ушити на този нехранимайко, който хойка , а после : не бил роден за баща! Ние как сме родени за майки!
Същото става и при мъжете , когато не случат на жена , сами си отглеждат децата!
В организма се произвежда хормон- окситоцин , за грижа към поколението , за привързаност към другите!
На някои хора просто им липсва ! И живеят като вълци единаци!
цитирайТя ли е виновна , че пак е повярвала!
Аз бих издърпала ушити на този нехранимайко, който хойка , а после : не бил роден за баща! Ние как сме родени за майки!
Същото става и при мъжете , когато не случат на жена , сами си отглеждат децата!
В организма се произвежда хормон- окситоцин , за грижа към поколението , за привързаност към другите!
На някои хора просто им липсва ! И живеят като вълци единаци!
за нехранимайковците и вълците единаци, но тук изборът е по-различен....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 184
