Нека да поговорим за думите.
 
Не за онези, вдъхновяващите, които ни будят в три през нощта с идея за стих, разказ или статия. Не за онези, нежните, които понякога се страхуват да излязат на бял свят в опасение, че никой няма да ги ра...

 
Но не, аз не обичам България.
 

Понякога музиката казва толкова много... 
Непълен превод, напълно любителски, ей така- за идеята. Но на английски звучи много по-добре :)
Изгарящото желание да живея и да бродя свободна

 
Музата... тази неконтролируема палавница, родена на границата между съществуващо и измислено... Това дете на светлосенките, което често те кара да се съмняваш не само в здравия си разум, а и в здравата си... лудост. Колкото и луд да с...

Току що свърших с четенето на един разказ, който, при правилните обстоятелства, би ми помогнал много, но точно сега се превърна в една пропусната възможност за поука...
И след като в продължение на час и половина писах и трих коментара си...

Имам един много деструктивен навик- да се вживявам във въображаеми ситуации и да приемам като истински нереални герои. Мои или чужди, от книги или филми- няма значение, стига историята да е силна и истинска. 
Едно особено силно, нереално...

Да стана в девет и половина, вместо в дванадесет и половина
Да отделя време да си направя фреш, вместо да отбия номера с разтворимо кафе
Да напиша нещо смислено, вместо само да чета смислените неща

Бях на седем, когато класната ни продиктува тази ода и даде тон за песен. И целият първи клас запя неуверено и неразбиращо в необичайно тихата  юнска утрин.
А аз седях на последния чин до прозореца и пеейки, плачех. За онзи герой, който б...

Днес сутринта се събудих и се погледнах в огледалото. Единственото, което видях, бе себе си- едно порастнало момиче, леко уморено, умерено цинично и безкрайно реалистично преценяващо света.
А някога, когато бях на девет, в огледалото ме ...